Човек става такъв, какъвто вярва, че ще стане

46174b9b7f55620ac301ce6f0beb57fe

Веднъж един селянин намерил в градината си необичайно голямо петнисто яйце, каквото виждал за първи път. Изненадан, човекът решил да занесе яйцето вкъщи.
Дали не е яйце от нанду? – попитала жена му.
Формата му не е същата – казал дядото, – а и е много голямо.
Ами ако го изядем? – предложил синът.
Кой знае дали не е отровно – почудил се бащата. – Преди това трябва да разберем що за твар снася такива яйца.
 Да го сложим в гнездото на пуйката, която мъти в момента – предложила най-малката дъщеря. – Когато се излюпи, ще видим какво е…
Речено-сторено. Скоро всички в семейството забравили за яйцето. След двайсетина дни черупката се разпукала и от нея се подало едро и силно пиле с тъмна перушина, което се нахвърлило с голяма охота върху всичко наоколо, което ставало за ядене. Когато се нахранило, странното птиче погледнало настойчиво майката и казало въодушевено:
– Няма ли да излезем на лов? 
Как така на лов? – попитала тя, леко уплашена.
 Ами как, летейки, разбира се – учудило се пилето. – Хайде, да полетим!
Майката пуйка много се изненадала от предложението на необикновеното си отроче и изпълнена с любов и търпение, обяснила:
 Виж, детето ми, пуяците не летят. Тези идеи ти хрумват, защото си лакомник. Много е вредно да се яде бързо, а още по-лошо е да се прекалява с яденето.
Майката предупредила птичето семейство за налудничавите хрумвания на новото пиле и всички започнали да го подканят да яде по-малко и по-бавно. Отделяли за птичето най-леката храна и му напомняли да не се нахвърля върху нея, а да се храни спокойно. Но всеки път, щом приключело закуската, обяда или вечерята, то се провиквало:
Сега, момчета, да идем да полетим и да се разкършим. 
Тогава всички пуяци и пуйки в птичия двор започвали отново да му обясняват:
 Не разбираш ли, че пуяците не летят? Дъвчи старателно, яж по-малко и се откажи от тези лудории, защото един ден ще ти навлекат проблеми.
Минало време и храненичето растяло, като все по-често говорело колко е гладно и все по-рядко споменавало летенето.
Умряло заедно с останалите пуйки от птичия двор, които по Коледа били изпечени във фурната и се озовали на трапезата на семейството.
Месото му не се усладило на никого: било твърдо и нямало вкус на пуйка.
И това било съвсем обяснимо, защото птичето не било пуйче, а орел – планински орел, способен да се издига на три хиляди метра височина и толкова силен, че можел да понесе в ноктите си цяло агне…
Но умряло, без да го знае… Защото никога не посмяло да разпери крилете си. И защото никой никога не му бил казал, че е орел!
Човек става такъв, какъвто вярва, че ще стане. Ако мечтаеш да си орел, следвай мечтите си, а не слушай какво ти казват пуйките!

~Хорхе Букай, „Трите въпроса”~

Вижте още:

Хорхе и Демиан Букай: „Трябва да бъдеш себе си, за да бъдеш щастлив!”

„Любовта след любовта“

Само от любов

„Любовта след любовта“Хорхе Букай

„Заетият баща“Джериес Адад

„Еднооката майка“Джериес Адад

„Да построиш дома си“Джериес Адад

„Окованият слон“ – Хорхе Букай

„Търсачът“ – Хорхе Букай

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s