Носителите на наградата „24 май“ търсят щастието си по света

От няколко години Община Велико Търново награждава най-добрия абитуриент с отличието „24 май“. Призът е в размер на 1000 евро и е добър старт за всеки, който го спечели. Всички наградени, без един, са напуснали България, за да учат, да търсят себе си, щастието си, да градят кариера. Отговорът им на въпроса „Ще се върнете ли?” е различен, понякога категоричен, понякога колеблив. И засега България не печели. Повечето от тях са побеждавали по света и светът е забелязал това. Всички учат там, където са мечтали. 
Лауреатите на наградата са възпитаници на Езикова гимназия „Проф. д-р Асен Златаров” – Йордан Семов, Мария Стоянова и Александра Шишкова и на Природо-математическата гимназия „Васил Друмев” – Стефан Ангелов, Ивайло Иванов и Никола Павлов. 

IordanЙОРДАН СЕМОВ ще остане в историята на наградата „24 май” като първият й носител. Той Йордан грабна приза като пълен отличник на Езикова гимназия. Като призьор от национални конкурси за поезия и есе, участник в национални олимпиади и състезания. Дни преди да получи отличието си, той издаде и първата си стихосбирка „Копнежи”. Сега поетичните му книги вече са две, започнал е да пише и проза. И в проза е описал живота си във Виена, където живее в момента. Учи докторантура и работи в адвокатска кантора. Завършил е с отличие публична и медийна комуникация и успоредно с това и право.
Когато завършил юридическото си образование, се прибрал във Велико Търново. Отличникът от два германски университета се записал на борсата, но не успял да започне работа. Затова заминал за София, където започнал да работи в колцентър, след това и в най-големия център за разпределение на лекарства. Въпреки добрата заплата Йордан си признал, че не е удовлетворен, и… заминал отново за Виена.
Йордан Семов иска да се прибере в България, но иска достойна работа. Легализирал е дипломата си по медийни комуникации. Готов е да държи нужните изпити у нас като юрист. „Той е патриот и аз съм сигурна, че като казва, че копнее за България, това е така. Но там, където е в момента, го ценят. Работил е в най-голямата адвокатска фирма във Виена и това е достатъчна атестация, че е добър юрист и заслужава само най-доброто”, категорична е майка му Румяна Радова, която е учител по литература в Старопрестолната гимназия по икономика.

StefanСТЕФАН АНГЕЛОВ е единственият, който е избрал да учи в България. През 2009 г. той спечели наградата „24 май” като пълен отличник в паралелката по биология и здравно образование на Математическата гимназия. Беше стипендиант и на фондациите „Комунитас” и „Американска фондация за България”, лауреат от национални олимпиади по биология и химия. Ако в България беше възможно, той можеше да стане студент още в 11 клас след отличните си резултати в олимпиадата по химия. Повтори шестицата си и в 12 клас и дори отиде на международна олимпиада. Всички университети в България, в които има специалност „Химия”, му признаха 6, 00 и на приемните си изпити. Заради желанието си да учи медицина обаче трябваше да се яви и на приемния изпит по биология.
Стефан вече е завършил семестриално Медицинския университет в София. „Сега избирам специалност. Колебая се между анестезиология и още няколко специалности. После, когато избира окончателно, ще имам още четири години да уча специализация”, обяснява Стефан. И признава, че най-голямото му желание е да бъде лекар в България. „Не съм разочарован от избора си. Дори не пожелах да кандидатствам някъде навън. Всичко, което научих в ПМГ, ми беше достатъчно да се чувствам добре в кожата си и у дома”, признава Стефан.
Той е израснал в лекарско семейство, и двамата му родители са лекари и Стефан отдавна е научил, че за да си добър медик, трябва да поставиш себе си на заден план. „Отговорността пред човешкия живот е чудовищна, но въпреки това в тази професия има романтика. Но тази романтика се губи някъде в лошите условия, в които лекарите у нас работят, в лошото отношение към тях. Общественото мнение демонизира лекарите и професията като цяло. Вероятно някои хора имат основание да са огорчени, разочаровани, недоволни, но не всички лекари са демони”, споделя Стефан. Той е вложил цялата сума от наградата в своето образование и не крие, че още помни вкуса на огромната изненада, когато научил, че е предложен и че е спечелил.

IvailoИВАЙЛО ИВАНОВ е третият носител на наградата и също възпитаник на Природо-математическата гимназия. Учи медицина в Германия и е категоричен, че там е щастлив: „В Германия имам прекрасни възможности. Осъществявам всичките си мечти и съм много щастлив, защото имам чудесен живот. Обграден съм от интелигентни и интересни хора, каквито не срещнах в България”, признава Ивайло.
Той има основание да бъде горд със себе си, защото наградите, които е спечелил като студент по медицина, вече са неизброими. Стана преподавател в университета, в който учи, още като първокурсник. „Вузът ми има такава програма, която предлага студенти да водят практически дисциплини. И аз имах късмета да получа тази прекрасна работа – преподавам химия в университета”, казва Ивайло, като пропуска съществената подробност, че в историята на този университет той е единственият първокурсник, допуснат да преподава на колегите си. В последните две години младият лекар има второ и първо място в официалното анонимно гласуване за най-добър университетски преподавател. Това е голяма чест, защото Ивайло, който все още е студент, се е състезавал с професори и доценти с дългогодишен стаж и опит. През януари 2015 г. търновецът стана носител и на наградата за отлично качество на преподаване в хуманната медицина.
Седем години продължава следването на Ивайло в университета в Кьолн. Сега е пети курс, иска да остане там завинаги. Иска да се занимава с дерматология и да прави научна кариера. „Сигурно ще те разочаровам, но от България не ми липсва абсолютно нищо. С родителите си поддържам връзка всеки ден, за наше общо щастие. Не съм загубил абсолютно нищо от това, че съм извън България. Напротив, имам само позитиви. Тук съм щастлив, удовлетворен, уважаван, ценен. С огромно удоволствие следвам, живея и се развивам в Германия. Но нека уточня, човек получава тези прекрасни възможности само ако има качества, способен е и знае какво иска”, категоричен е д-р Иванов.

MariaМАРИЯ СТОЯНОВА завърши Езикова гимназия като пълна отличничка от целия курс на обучение и заради успехите си стана носител на наградата „24 май” през 2011 г. Очарователната госпожица, която завърши немски и испански език, сега се намира в Берлин. Завършила е вече антропология и публицистика, в момента се е заела да учи дистанционна магистратура по информатика. „Да, нетипична изглежда тази комбинация, но само на първо четене, комбинирането на хуманитарни науки с програмиране и дизайн е не просто логично, там е бъдещето. Наистина вярвам в това, за щастие, отскоро и пазарът на труда започва да мисли така. Просто проблемите на днешния човек са твърде сложни, за да търсим отговори в рамките на една-единствена дисциплина”, казва Мария. И признава, че с математиката отдавна е на „ти”. А с антропологията си било направо любов от пръв поглед. Комбинацията от двете е красота!
„Много е труден въпросът дали съм щастлива. Не защото ми е трудно да определя дали съм щастлива или не, а защото не знам къде съм.
За щастие (или пък не), нашето поколение не е на едно, ами на няколко места едновременно. Учим на едно място, майките ни ни чакат с пълнените чушки на друго, гаджето на трето, планираме да отидем до четвърто и пето. Така че реално, а и виртуално живея между няколко града и тяхната бройка не намалява. И понеже съществувам в различни светове, не знам за кой да ти разкажа”, споделя г-ца Стоянова. После започва с един от тези светове – Германия. И описва Берлин като пъстър, свободолюбив, луд, секси, на моменти дори твърде ексцентричен за нейния скромен вкус. „Има някакво привличане между него и мен. Но за любов май и дума не може да става. Той се оплаква, че кисна в библиотеката, и не може да се видим. Аз му се сърдя, че не спира с дни да вали. Но когато юни месец ми се усмихне, забравям караниците през зимата и не мога да му се нарадвам”, шегува се Мария. Тя се спасява от тъмните дъждовни берлински дни благодарение на Скайп и Фейсбук, където са повечето й приятели. „В общи линии всеки ден режа, прегъвам, лепя парчета, майсторя моменти. Пък с толкова много градове и светове наоколо – не се оплаквам от липса на материал. Така че – да, щастлива съм там, където съм”, слага точка на темата Мария и признава, че наградата „24 май” я отвела първо в Непал, което остава най-голямото й приключение до момента.
От Берлин Мария следи новините за България, честичко си хапва мусака, прибира се у дома с повод и без повод и вече се е убедила, че в днешно време, да изгубиш връзка с България, е мисия невъзможна, а и тя самата не се старае да я направи възможна. Затова и не се вписва в образа на българския емигрант страдалец. „Искам ли да се върна? Искам децата ми да израснат в град с дух и слънчево небе. Място – крепост за невинните им детски души. Един ден, когато там им стане тясно, ще имат цял живот на разположение да се срещат с пошлия свят извън крепостта. Но държа да са сформирали характера си на място със здрави ценности, история, култура и уют. Засега Велико Търново е единственото такова място, което съм срещала. Така че – да, искам да се върна. Но след като се напътувам и видя Чили, Кот д’Ивоар, Нова Гвинея…”, усмихва се Мария.

AleksandraАЛЕКСАНДРА ШИШКОВА грабна престижната награда през 2013 г. и оттогава е в испанския град Гренада, където учи туризъм – точно това, за което е мечтала. „Чувствам се добре тук още от самото начало. Хората са дружелюбни и отзивчиви, винаги готови да помогнат. Градът е много красив и спокоен, има богат културен живот – изложби, представления на открито, фестивали… Макар и да не е много голям, има хора от много различни националности. Имам познати, приятели и колеги от няколко континента и общуването с тях е винаги интересно, забавно и обогатяващо”, разказва за себе си Александра и после на шега добавя, че често се случва в една компания да говорят на испански, английски, френски и италиански.
Александра е вложила парите от наградата точно в обучението, за което е мечтала, и макар да е далеч от дома, смята, че да учиш в чужбина, има много положителни страни. „На първо място придобиваш умения да живееш в чужда държава, където не говорят твоя език, и в град, в който не познаваш никого. В началото винаги е трудно, но за мен се оказа добре, защото станах по-самостоятелна и уверена в себе си. Освен това получавам образование, което е на по-високо ниво от това в България. Студентският живот е много динамичен – почти по всички предмети разработваме практически проекти, участваме активно в обучението. Има много възможности за обмен между университетите както по програма „Еразъм”, така и по програма „Сенека”, която обхваща университети в Испания. А какво губя ли? Далеч съм от семейството и роднините си”, споделя Александра. И без колебание признава, че засега се чувства добре, където е, и не мисли за завръщане в България, макар понякога романтиката на Велико Търново да й липсва.

NikolaНИКОЛА ПАВЛОВ от Математическата гимназия е носителят на наградата от миналата година. Той спечели приза на Великотърновска община с енциклопедичните си знания и постижения в няколко, при това коренно различни области. Никола завърши паралелката по математика с немски език, трупайки множество участия в национални и международни олимпиади по физика, химия и немски език. Беше лауреат от олимпиадата по химия и автоматично спечели студентски права. Беше в отбора по дебати и в клуба за ООН към Общинския детски комплекс.
И Никола учи това, което е искал. Намира се в Шотландия и учи компютри и химия. „И ми е интересно. Поне засега. Тази комбинация от компютри и химия, от която всички се изненадват, много ми харесва. Просто в Шотландия повечето специалности ни дават възможност още през първата година да запишем предмети, които не са пряко свързани със специалността, която изучаваме. На мен ми се искаше да продължа с химия, защото ми е интересна и защото имах възможността да работя в лаборатория и да приложа знанията си”, обяснява Никола.
После признава, че общо взето се чувства добре и няма нещо, което да му липсва, изключвайки роднини и приятели. Успял е да си намери приятели, учи се да живее самостоятелно и да разчита на себе си.
„Иначе изобщо не съм сигурен за бъдещето. Все още не знам какво точно искам да работя, но предполагам, че ще се ориентирам през идните няколко години. Все пак областта на компютърните науки е доста голяма. Може би някой ден ще се върна да работя в България, но честно казано, първо бих искал да пообиколя света и да видя нови места”, казва Никола.

Сашка Александрова

Вижте още:

Аз съм учител

Да бъдеш благословена

11 признака за това, че сте учител

Добра майка или добър учител

Сълзите на учителя

Благословията да  имаш истински учители

За училището, нещата с отложен ефект във времето и дереджето на обществото

Приказка за учителя и зидаря

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s