Това, което е, каквото е

Често съм си мислила как точно ще разбера, че всичко, което правя за себе си, има смисъл. И дава резултати. Чудила съм се какъв ще бъде специалният подарък за мен? Кога ще го получа? От кого? Защото това ще бъде оня вълшебен миг, в който ще знам, че думи като: пътуване, навътре, опознаване, себе си, приемане, щастие, самообичане, вече не са клишета, а образуват изречение, което живея.

Харесва ми това пътуване, защото то не ми затваря очите за лошата моя версия, а ме предизвиква да търся хубавото в себе си, силата си. Обаче искам някъде да ме чака награда. Иначе би означавало, че се въртя в кръг.

Представяла съм си какви ли не стръмни върхове и аз на най-високото място, полети, битки, след които се прибирам уморена, но почетена от света. Но аз не си падам по екстремните преживявания, не обичам революциите. Това е.

Това е… отговорът, наградата, моята победа. Да видя с добри очи това, което е и такова, каквото е. Да го приема. Да не оставям егото си да крои планове за други реалности и да се меси в Божия план.

Развързвам червената панделка, отварям подаръка. Това, което е, трудно се описва с думи, но все пък…

Това, което е, е моето дъно или моят връх. Моята сила и моята слабост.

Това, което е, е най-красивата вяра, защото е вяра в невидимото, в невъзможното дори. Най-истинското доверие. Това, което е, няма нужда от „Защо?” или „Защо на мен?”, то е такова, каквото е. Понякога вървиш и не знаеш, но вървиш и вярваш, че това е посоката. Може да е вярна само днес, но е тази, която е.

Това, което е, е урок. От онези, които така те променят, че един ден се събуждаш и виждаш в огледалото същото лице с нова душа.

Това, което е и такова, каквото е често не ми харесва. Случва ми се да крещя, че заслужавам повече. Идва ми да го стъпча, да го удрям и блъскам това, което е, докато не изчезне. Но, ако изчезне, какво ще ми остане? Защото това, което е, е моята истина. Реалността, в която живея, в която ме боли, в която обичам, в която ме изоставят, в която ме открива любовта.

Това, което е, това съм аз и такава, каквато съм. Да не приема това, което е, значи да зачеркна себе си. А аз не искам.

Затова продължавам да разглеждам този необхватен с думи подарък. Да се опитвам да го прегръщам. Всеки ден по малко. Има ръбове, тайни места, заключени ъгълчета. Несъвършен е, но има търпението да ме чака и да ми прощава, когато не го искам. Мой е. Направен е с вълшебство единствено за мен. Уникален е. Той е такъв, какъвто е.

Сашка Александрова

Вижте още:

Самотата като лекарство

Самота, вино и едно дяволче

Какво има в сърцето ми

Където се случвам аз

За мен, за теб, за нас

Моят път – всичко, което ми е нужно

Съставките на моята магия 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s