Магията в една препечена филийка

1b9754e043f129d94b607e5ae4170b9aЛежа на дивана, безсилна, „болна съм“. Чувствам се като в балон, изолирана от света. Нямам желание да ям, нито да предприема каквото и да е действие.

Ммм… сякаш усещам малко глад, но представата за каквато и да е храна ме отблъсква. Сетих се! Иска ми се една филийка домашен хляб, препечена, с масло и шарена сол. Вкусът й ме върна в далечното минало, когато бях дете и си спомних, че майка и баба ми даваха да ям точно това, когато бях болна. О, да, даваха ми и маслини и, случайно, ми се приядоха маслини. Замисляйки се, бих хапнала с удоволствие и една от супите на майка. Интересно, единствените неща, които бих похапнала са тези, които ми даваха като малка, когато се разболявах. Значи е вярно, когато казват, че болестта ни прави отново деца!

Всички ми пожелават да оздравея скоро. Да, не е лесно да се чувстваш зле. В действителност, в нашата култура, болката е враг, с който трябва да се борим. Сякаш не съм убедена. Да видим.

В продължение на три дни „болестта“ ме кара да правя неща, които по принцип аз самата никога не бих си позволила.  Например, гладувам, което прочиства, но обикновено нямам воля да го направя,  излежавам се на дивана, не поглеждам часовника, замълчаха всичките мои „трябва“, спрях да тичам и да мисля едновременно за сто неща, позволих си да се чувствам слаба, да моля за помощ и сътрудничество, позволих си да затворя вратата  към света, защото имам нужда да се възстановя. Но най-вече, си позволих лукса да съм не-съвършена,  да не крия провисналата си физиономия  и да призная, че не съм в състояние да се справя със задълженията си като майка, съпруга, домакиня, професионалист. Това е „стоп“. Предавам се на болестта и на себе си! Да бъде това, което е! И като магия, усещам напрежението в тялото ми как спада. Усещам и значителна икономия на енергия. Тъй като не се налага да правя и показвам никому нищо, запазвам цялата енергия за мене си, защото имам нужда от нея. Усещам мир, хармония, любов…

Уау, това са толкова много неща! Значи, също така е вярно, когато казват, че болестта ни прави честни!

Звъня на майка ми по телефона. Тя настоява, че трябва да вземам лекарства.

Мила моя мамо, как да ти обясня, че в момента имам всичко, от което имам нужда, освен теб?! И тъй като ти не си с мен, намерих грижите ти във филията хляб с маслини, в чая, в топлото одеяло, с което съм завита, докато треперя на дивана. Е, ако цената за всичко това е един грип, готова съм да я платя, и благодаря искрено на хората, които ми помагат да си го позволя.

Да, днес искам да съм болна!

Ивелина Николова

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s