Кристална топка

Понякога в любовта е като да играеш с кристална топка по асфалта на живота. Несигурна игра, но красива и предизвикателна.

Държиш кристала в ръце, подхвърляш го към светлината и оглеждаш в него всички пречупващи нюанси на цветовете. Улавяш го и го запращаш отново нагоре, усещайки неустоимостта на риска. Докато кристалното кълбо не се изплъзне от дланите ти и падне върху асфалта, разпадайки се на безброй дребни стъклени люспи. Едва тогава осъзнаваш истинската стойност на любовта. И разбираш колко е трудно да приемеш отсъствието на ефимерната ѝ същност в живота си. Че, колкото е по-силна, толкова по-трудно е да приключи с мълчание и да се превърне в безразличие. Също, както не е могла да бъде консумирана в тъмното, докато е била цяла.

В края на краищата, пръсването на кристалната топка е колкото катастрофален, толкова и добър завършек на играта – внезапен и болезнен, но красив и окончателен. Превръщащ ни в по-внимателни, но едновременно крехки и смели, упорити и плахи, но отчаяно търсещи нови предизвикателства жонгльори.

Диана Берчева

Вижте още:

Цветни като дъгата

Да уловиш усмивка

Сестра на есента

Чудесата се случват по залез

Слънчеви зайчета

Лавандулово вълшебство

За хората и светулките

Приказки за пораснали

Пръстените проговарят

Приказният звън на гривните

За вълшебното действие на кристалите

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s