Където се случвам аз

tumblr_mz1uxsVmyS1to4n6oo1_500Нищо не е напразно и всичко има смисъл. Нищо от това, което ми се случва и всичко, което преживявам. Не си падам много по генерални обобщения, обаче тази мисъл ме събужда вече няколко сутрини подред.

Вероятно се намирам някъде в пространството, където точно тази идея вибрира най-силно. Или съм стигнала до нея сама, научавайки смисъла й след много пътуване. А може би си я спомних, защото аз вярвам, че притежавам цялото знание, което ми е нужно, за да вървя, да избирам, да бъда щастлива, да обичам…

Често сънувам, че стоя пред затворена врата, зад която ме дебне опасност. Усещам я тази опасност с цялото си същество. И затискам вратата с тялото си. Събуждам се точно, когато вече не мога да я удържа и силата отвън е готова да нахлуе в мен. Когато, вече будна, опитам да продължа съня и да отворя вратата, виждам, че няма от какво да ме е страх. Тръгвам през мъглата, която започва да се разсейва, през тъмнината, която става ярко сияние точно там, където се очаква да е непрогледен мрак – в самия център. Издържа ли да стигна до там, след това е покой.
Значи всичко придобива смисъл, когато тръгна и го случа. Или, когато остана и позволя на съдбата да ме преведе през каквото е писано.
Мога с дни да се взирам напред, да се опитвам да прочета бъдещето, да умирам от страх пред затворената врата и мрака зад нея. Мога с дни да се взирам и назад, да се опитвам да подменям думи и изречения, да размествам точките и другите препинателни знаци. Каква загуба на време и сили! Дори да скъсам страницата, тя не изчезва, защото забрава няма. Всичко вече се е случило и единственото, което мога да направя, е да го имам, да го приемам, да го обичам, защото това всичко съдържа моята лична история. Прави живота ми.

Все по-често се отпускам назад по тези страници, за да си спомня, да върна за минута емоция, усещане, лице, мъка, подарък.

Болките се събуждат като отвързани зверчета, които само отдалече изглеждат страшни. Отблизо са беззъби и още по-изплашени от мен. Какво ще стане, ако се сгушим те в мен и аз в тях… Първо са те – предизвикват взрив от емоции и сълзи, побеждават за кратко, после побеждава любовта. Заобичваме се. Мога да обичам тези зверчета, които са ме направили магична и цветна. Мога да ги обичам толкова силно, че някой ден да ги превърна в най-голямата си награда.

Става ми тъжно и студено, когато си помисля колко много страници от моята лична история не харесвам, мразя дори. Но това вече не ме ядосва, защото знам, че ако мога да мразя, мога и да обичам. Нужно е само да си спомня, че нищо не е напразно и всичко има смисъл. Дори и най-дълбоката болка, всяка загуба, раздяла, разочарование, всяка тъмнина… Те са трудни за приемане, но, когато това приемане се случи, точно тези страници се оказват най-благодарните и ненаситни на любов.

Четенето става лесно. Очите ми започват да виждат във всички посоки, а тялото ми да стои смело в центъра, където всичко е реално и където се случвам аз.

Сашка Александрова

Вижте още:

Съставките на моята магия

Аз съм несъвършена

Нелогична рецепта за запълване на липси

Богатството, което съм

Уроците на моя живот

Нужната скръб

Здравей, Тъга, казвам се…

Когато не мога

Когато живея с отворени очи…

От какво са направени крилете ми

Важните неща

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s