Беше Животът

 1b4d486627b279fcab124ab565969a07Умът ѝ беше замъглен от непрекъснатото боботене, идващо от онази стара кутия в ъгъла, която мъжът ѝ ежедневно включваше, за да чуе новините от деня. И какво толкова имаше да разбере? Поредният бунт, поредната стачка или кървава битка заради нечия човешка грешка. Толкова ѝ бе омръзнало да слуша вечните отчайващи и депресиращи ситуации в страната и света, че чак ушите я боляха с всяка изречена дума. Телом бе там, в огромната кухня с бледожълти стени, превърнали се в нейни решетки през последните петнадесет години, но духом бе някъде другаде. Бе се отнесла в свой собствен свят, където мечтите бяха реалност и светът беше изпълнен с радост и светли усмивки; свят без болка, без мъка, без сълзи; свят с удоволствия, нежност и свежест.
Представяше си как върви по тясна пътека, обсипана с кокичета, рози, лалета. И как изведнъж се озовава пред огромен, величествен водопад. В този момент обаче съзнанието ѝ я прекъсна, връщайки я отново на Земята на обичайното за нея място сред нещастия и несгоди. Звънецът беше прекъснал тайнственото преживяване, към което се бе запътила.
Тичешком отвори вратата, надявайки се на някой неочакван гост, който да я хване за ръка и да я отведе на място, което никога не си бе представяла, и на което щеше да се чувства желана и обичана. В този момент обаче пред очите си в далечината видя единствено огромната бяла къща на съседите, щастливи с двете си малки деца, с уютния си дом, със скъпата кола пред него и с ежемесечните си почивки до екзотични дестинации. Така им бе завиждала за този живот; за това, че живееха на едно и също място, а същевременно по толкова различен начин едни от други. Не бе минал и миг преди разочаровано да затръшне вратата след себе си и сбръчкала вежди да промърмори: „Отново онези нахални деца, които играят на улицата и не спират да прекъсват спокойствието на хората, звънейки по къщите им..“
Влизайки в трапезарията, тя разбра, че нищо не се бе променило – не я бе отвлякъл някой непознат, с когото да сбъдне мечтите си; не бе отишла на самотен остров, пълен с любов, щастие, цветя и целувки, а отново се връщаше към старото си занимание да приготвя обяда, докато мъжът ѝ неуморимо промиваше мозъка си чрез силата на медията. С жест на отегчение и пренебрежение тя премина покрай него, сякаш подминаваше някого на улицата и отново се захвана със своите задачи. За миг обаче се спря и погледна назад. Там стоеше той, седнал на стола, вперил очи в илюзорния екран на света – мъжът, за когото бе мечтала; когото бе обичала и възхвалявала; онзи, за когото не позволяваше да се каже и една лоша дума от страна на приятелките й. В този момент тя го видя такъв, какъвто беше за нея преди много години, но не мина много преди да осъзнае, че той се бе превърнал в нещо коренно различно от представата, която имаше за него навремето. Беше спрял да ѝ подава ръка, когато слиза от колата; беше спрял да й носи закуска в леглото и да ѝ казва колко е красива сутрин без грим и прическа; беше забравил какво е да обгръщаш някого нощем и да търсиш топлината на тялото му, за да се сгрееш в студената зимна вечер; беше пропуснал много от рождените ѝ дни, за да стои до късно в офиса под претекст, че има работа. Беше позволил толкова много вечери на романтика, чаши вино и свещи, горещи вани и много пяна да се изплъзнат помежду им, че тя вече дори не изпитваше желание да изживяват подобни неща заедно. С известна доза безразличие и отегчена въздишка, може би заради пропиляното време или пък заради това, че всичко бе свършило, тя отмести поглед от човека, който преди години бе дал крила на пеперудите в стомаха ѝ, и отиде в съседната стая, за да скрие сълзите си.
Влезе в огромна стая с лъскави плочки по пода и блестящо чисти прозорци, откриващи гледка към снежнобялата покривка навън. Мразеше зимата. Гледаше с ненавист на времето, когато първите есенни листа започваха да капят и с нетърпение чакаше отново момента, в който силните слънчеви лъчи щяха да погалят отново меката й кожа. Зимата тя свързваше с онези студени бели вечери, които наскоро бе прекарвала сама с чаша червено вино в ръка, безсмислено чакайки някой да се прибере вкъщи, да я прегърне и целуне и да останат така сгушени до следващия изгрев. Беше от ония сезони, които я караха да си спомни колко безгрижно играеше в градината пред блока като малка; колко лесно изглеждаше всичко, когато мама и татко й махаха от прозореца. Зарови пръсти в лицето си и в спомените ѝ изплуваха следобедите, прекарани в сълзи от смях и закачки на чаша топъл чай пред камината с хората, които най-много ѝ липсваха в тежки моменти. Помисли си за всяка целувка по челото, за всички прегръдки и всички усмивки, които бе дала на родителите си. Дали им стигаха? Дали не трябваше да им раздава любовта си още повече вместо да допуска моменти, в които се караха и бълваха истини, от които боли. Дали не бе се откъснала твърде рано от тях и не бе ги дарила с недостатъчно грижа, каквато те заслужаваха? Твърде много въпроси криволичеха из размътеното й съзнание и тя се опита да успокои мислите си.
3186250a5c0ceecd3987c086ecc7f7b6Неусетно се пренесе отново в онази гора, където случайно бе намерила големия, красив водопад. Затвори очи и се остави на живота вътре в нея да я води по пътя към това невъобразимо преживяване. Огромната камара вода стигаше почти до небето и се изсипваше надолу към земята стремглаво и безстрашно, изплисквайки малки капчици кристална вода върху порозовелите й бузи. Тя се наведе и с най-грациозното движение на ръката си прокара пръсти през копринено нежната струя. В този момент тя почувства колко много енергия носи това място; каква късметлийка е, че е попаднала точно тук. Когато най-малко очакваше се случи нещо, което я развълнува още повече. Изведнъж усети как две длани, две мъжки силни ръце се приплъзват по ханша ѝ, придърпвайки я назад и бавно притискайки я. Дори за миг не почувства страх, че може да е някой, който да я нарани. В този свят не съществуваше злоба, нямаше агресия и единственото, което можеше да вдишаш, беше любов. Разтреперана от отдавна непознатото чувство, тя побърза да се обърне, за да разбере кой беше тайнственият човек, дръзнал да я обсипе с нежност. Дали беше онзи непознат, който тя се надяваше да е позвънил на вратата преди минути? Дали беше някой невероятен красавец, дошъл специално за нея? Озадачена, тя впери поглед в прекрасното лице пред себе си и не можеше да повярва на очите си. Как не позна допира на тези две ръце, как не усети мириса на кожата, как не успя да разпознае собствения си съпруг? Насред яркозелените треви, жълтите рози, белите камъни и бистрата вода мъжът ѝ беше друг. Беше отново човекът, който преди петнадесет години я бе карал да се усмихва всяка сутрин, щом се събуди; който я бе боготворил и обичал с цялото си сърце; който ѝ бе падал на колене не веднъж в изблик на любов и привързаност;който бе казвал, че би обърнал света заради нея. Тя усети всичко това по цвета на очите му – по-ярки, по-искрени, по-сини. Усети го по лекотата, с която я докосваше и по начина, по който устните му оформяха красивата усмивка на лицето му. Тя знаеше, че той още я обича и че тя все още е влюбена. Погълнати от вълшебството, двамата потънаха в дълбока целувка.
Тя почувства сълзата, която бързо се стече по алените ѝ бузи. В този миг тя отвори очи и осъзна нещо, за което можеше и да съжалява. Вече знаеше кой бе гостът, който тя безмилостно позволи да се изплъзне за секунди от прага на нейния дом.

Беше Животът.

Елеонора Петрова

Вижте още:

Истинска близост

Можем ли да бъдем щастливи 100 дни подред?

Мадлен Алгафари: „Човек не може да бъде щастлив, ако не е благодарен”

Да превърнеш сламата в злато

„Любовта след любовта“

Признаци, по които можем да разпознаем истинската любов

Важно е не желанието, а начинът, по който го следваме

Истината за лъжата

Само от любов

Опасността да станем по-щастливи

Advertisements

One thought on “Беше Животът

  1. Прекрасно!!!!много красиво пише това момиче!!!Дерзай Ели!
    Ще очакваме още!

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s