Синдромът „лелка“ на една щастлива жена

c6dcf651028e2eea3fc558b5a6347875Едва ли ще срещнете нещо за синдрома „лелка” в медицинската литература. Макар че в живота той си е съвсем реално явление: апатия, мърморене, умора, нежелание за близост, сбръчкан и неподдържан външен вид, инерция, липса на мечти. Гаден коктейл от негативизъм. И страдащи – колкото искаш…
Пустата му „лелка”! Как пък съм се обзавела с нея?! Не веднага. В началото навестяваше само за минутка моето безгрижно, но в същото време силно и уверено „вътрешно девойче”. Изтупваше се под форма на взели се от нищото куп домашни задължения, стремеж към домакинстване, чистене и пране. Но я усещах най-вече като започваше да мърмори по домочадието: „Какво ли ще правите без мен?!”. Но „вътрешното ми девойче” бързо се окопитваше и изтикваше нежеланата гостенка. Домочадието си отдъхваше и всичко ставаше отново леко и спокойно.
След раждането на сина ми, неканената гостенка се заседяваше по-дълго, нахлупила маската на дълга и отговорността. А след раждането на дъщеря ми, направо се нанесе у нас. Без да се церемони. Грубо и цинично. С всичкия си багаж – тъга, униние, скука, домошарство и излишно тегло. Набързо направи ревизия на гардероба ми, изхвърли момичешките ми дрехи и ми рече да не си и помислям за високи токчета. Ако случайно й предложех да се отбием в магазинчето за дамско бельо на ъгъла, тя крясваше: „Къдеее?? Ама сина ти няма тениски! Ти?!”.
От ден на ден все по-смело се разпореждаше в къщи. И това бързо си пролича: децата престанаха да се смеят, гостите ни оредяха и мъжът ми съвсем забрави да ми шепне на ушенцето разни мили нежности. Но в един слънчев пролетен ден нещо „момичешко” у мен отново се събуди и ме разтърси: „Животът ми е непоносим!”. Купих си ботушки на висок ток, боядисах си косата в огнено червено и изхвърчах от дома на тази „леля” с нейните манджи, мърморене, умора и чувство за дълг.
И за всеки случай съм си написала заповеди за борба със синдрома на „лелката”:
Заповед №1. Върши всичко с лекота и любов!
Както казват философите, каквото вътре, такова и отвън. Ако се радваш на света, ако се наслаждаваш на всеки миг, ще ти проличи и външно. Ще станеш по красива, по-привлекателна и за околните, и за късмета. Твоето добро настроение е като камъче, хвърлено във вода – ще се разпростре и ще зарази всички наоколо. Само лелките вечно забравят, че щастливите майки имат щастливи деца. И щастливите жени имат щастливи съпрузи.
Заповед №2. Незабавно сложи дамските радости в графа „жизнено необходими”.
Има една женска тайна: „Да се родиш умен не е толкова сложно. Мъжкият ум е даденост – или го има, или го няма. Виж, относно женската прелест, нещата стоят по друг начин. Тя е нещо, което се придобива.” И така, какво придобиваме когато се глезим с разни женски нещица от рода на парфюм „Шанел”, кокетно бельо с дантелки и годишен абонамент за „ELLE”? Женственост! Чар! Неустоимост! Кокетство! Способност да караш другите да си губят ума! И нито грам „влельосване”. Само усещане, че все още сме на върха. Независимо от годините.
Заповед №3. Не съм длъжна на никого!
На чувството за дълг („ох, длъжна съм”, ама те са ми длъжни!”) психиатрията си струва да посвети цял раздел. Класиката в жанра е изразът: „Мразя да готвя (да чистя, да подреждам), но съм длъжна.” И вместо да си вършим работата с удоволствие, да помолим за помощ или пък да се откажем (ако сме решили), ние се мъчим, издевателстваме върху себе си, дразним се на семейството си и… се превръщаме в озъбени „лелки”. Макар че в повечето случаи семейството ни няма нищо общо. Че те не са ме карали да обикалям около печката цял ден, та да ги гостя с пет блюда за вечеря! Май внушеното ни от детството убеждение, че любовта на мъжа минава през стомаха, а децата без нас ще умрат от глад, си е малко погрешно. И трябва да го заменим с друго, което да устройва всички страни.
Заповед №4. Все ми е едно какво ще си кажат хората. Важното е аз какво мисля за себе си.
А за себе си трябва да мислим с нежност и само хубави неща. Ако някой има друго мнение – негова си работа. Данък „обществено мнение” плащат само „лелките”. „Девойчетата”, както кастанедовските войни (хи-хи!), „търсят безупречността единствено в собствените си очи”. Изправен гръб, кръшна походка, вдигната брадичка. Че кой би се усъмнил, че съм богиня, късметлийка, безупречна, щастлива жена?! Никой. И даже сигурно по-малко ще ме одумват.
Заповед №5. Да – на високите токчета и стилния тоалет, даже и с деца на ръце! Не – на торбестите и безформени дрехи, даже и когато мъжът ми не е наоколо!
Знаете ли къде се отчита най-голямо потребление на дамски парфюми? Ще се досетите ли? При жените от Арабските емирства. Дълго се чудих защо? Ами те са все с фереджета! Оказа се много просто. При нас е прието жените да се тъкмят и контят, когато отиват на работа, на гости или излизат навън. В къщи – без прическа, по халат или друга домашна дреха, без грим. Ами, нали знаете как… А при тях е точно обратното. У дома изглеждат като кралици. Златно правило. Само „лелките” мрънкат: „Нямам сили, уморена съм, заета съм, хич не ми се занимава, у дома съм си!” „Девойчетата”, напротив – захващат се с въображение, прелистват „Кама сутра”, занимават се с разни практики и арабски танци. С една дума, се забавляват.
Заповед №6. Предназначението на жената е не да забавлява мъжа и да го обслужва, а да го вдъхновява!
Един познат казваше, че мъжете никога не бягат от жени, които хубаво готвят, перат и чистят. И имаше три съпруги. И трите чудничко готвеха и перяха. Той изобщо не разбра, че домакиня и съпруга не е едно и също понятие. Едната отговаря за домакинството, черпаците и обикновено е декорирана с престилка. Втората умее много повече. Тя „облагородява” домакинството, превръща се в муза и в източник на вдъхновение, тя е и семеен мозъчен център, и любима, и всичко друго, което е необходимо. Само не и „Лелка”!
Заповед №7. Аз съм, има ме и това е достатъчен повод за радост!
Друга като мен няма и няма да има никога! Съгласете се, че не си струва да затривате неповторимата си индивидуалност с всекидневните и най-често, измислени проблеми и да се превръщате в досада. Има толкова креативни начини и да се грижите за домакинството и да сте себе си!
И така, сложих „лелката” на мястото ѝ, събрах ѝ багажа и ѝ посочих вратата. И отново заобичах себе си и всички останали. Сега мога да извърша луди постъпки и покупки. Мога да похарча последните си пари в козметичен салон без капка угризение за празния хладилник. Мъжът ми ме поглежда с престорен укор: „Това, жените, са голяма напаст!” и след това закачливо ми подръпва разкошните, току що боядисани рижи къдрици. Децата ме обожават! Майка им се пързаля с тях на пързалката, обута в белите си панталони и рисува с тях по асфалта. Кой казва, че на моите години не ми прилича?! „Лелката”?! Мислено ѝ се изплезвам и хуквам с ролерите след децата.
Анастасия Красовская

Източник: http://fit4brain.com/5635

Превод за My Veliko Turnovo: Ивелина Димитрова

Вижте още:

Призоваващият дъжда

Ако искаш да промениш света, обичай жена…

Ако искате да промените света, обичайте мъж

Внимавай какво си пожелаваш…

Какво вълнува съвременната интелигентна жена

Добра майка или добър учител

Advertisements

2 thoughts on “Синдромът „лелка“ на една щастлива жена

  1. Прекрасна статия, много поучителна. Искаше ми се само да добавя нещо за арабките. Ползването на толкова много парфюми в арабския свят е много просто и логично. Водните ресурси там са много ограничени, в същото време климата е сух и горещ, а те са покрити от глава до пети в черни дрехи. Съответно къпането е рядко явление, парфюмите трябва да са много и силни, за да заличат мириса, който се носи 🙂

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s