Неизбежният край

railway~ 13 февруари ~

Всяка вече започнала връзка, съдържа в себе си края.

Страхуваме се от близостта, за да не бъдем изоставени и наранени, но всяко емоционално обвързване крие риск от болка и разочарование. Ако не се научим да преживяваме необходимите загуби, рискуваме да не се докоснем до щастието, интимността и любовта. Да, залогът е висок и болката силна, но ние израстваме, променяме се и съзряваме благодарение на загубите, през които сме минали.

Съзряването ни е факт, едва когато се научим да пускаме това, което вече го няма. Загубите са неизбежни, болките също, единственото нещо, което можем да си спестим, е страданието от вкопчването. Да се учим да пускаме всичко онова, което е изживяло времето си или се е изчерпало, за да отворим място за новото, което идва. Всеки миг отминава, за да направи път на следващия.

Животът е едно непрестанно движение, не можем да го спрем, да го замразим в точката, която ни харесва. По-важното е, когато след години се обърнем назад, да можем да съединим точките (и черните, и белите) и да получим картина, която си е заслужавало да бъде нарисувана. Да сме плакали, да сме се смели, да сме обичали…

„Пътят на сълзите ни учи да приемаме неразривната връзка, която съществува между загубите и придобивките. Този път сочи, че трябва да се откажем от това, което вече го няма, и че именно така ние съзряваме; че загубите са трудни и мъчителни, но единствено чрез тях се превръщаме в напълно развити човешки същества.” Хорхе Букай

Ако не се страхуваме, че някой ден отново ще ни се наложи да изминем пътя на сълзите, че някъде зад ъгъла ни чака разочарование, че това, което изживяваме днес ще свърши или любовта ще се изчерпи. Сърцата ни ще са отворени, а душите – свободни. Ще общуваме пълноценно, топло и открито, ще имаме много повече реални шансове да срещнем човека, който да върви редом с нас по пътя на живота.

И нашият 14 дневен път е към своя край. Надяваме се, че със Светивалентинските си размисли сме провокирали въпроси или отговори във вас, че сме били полезни за тези, които търсят нови посоки, различни гледни точки и изход от кризите във взаимоотношенията. Аз го извървях с любов и любопитство, а утре съм готова да го пусна. Текстовете ще се четат и след 14 февруари, при някой от вас ще достигнат, когато им дойде времето. Как и на кого ще бъдат от полза, не знам, знам само, че някъде ме чака нов вълнуващ път, а този, който извървяхме заедно, е вече част от мен.

Така е и с всяка среща, връзка и любов. Като малки парченца от пъзела, те рисуват нашия образ, обогатяват душата ни, помагат ни да станем завършени, понякога с боите на щастието, понякога с тези на болката.

Аксиния Цветанова – Път със сърце

p.s. Не забравяйте сега да разгледате едно списание и да си изрежете картинка, която много ви е харесала, след като сте прочели този текст. А на 15 февруари ще ви разкажа какво да направите с всички събрани през последните 14 дни изображения :)

Вижте още от нашите Светивалентински размисли ❤

1 февруари – Перфектният партньор

2 февруари – Защо е трудно да си перфектният партньор

3 февруари – Не се страхувайте да се гмурнете

4 февруари – Понякога най-голямата борба е да спреш да се бориш!

5 февруари – Време е за действие

6 февруари – Уроци по салса или как да се научим на доверие и женственост

7 февруари – Да обичаме истински себе си

8 февруари – Аз и животът, аз и любимият човек

9 февруари – Има ли щастлива любов?

10 февруари – За книгите, мъжете и гмуркането

11 февруари – Само си представи…

12 февруари – Всеки има нужда от тайна градина

Advertisements

One thought on “Неизбежният край

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s