Лековито аязмо събира вярващи на този ден между Джулюница и Кесарево

Лековитата вода на аязмо „Света Марина” събира всяка година на 17 юли стотици българи. Изворът се намира между Джулюница и Кесарево и според поверието водата избликва в нощта на 16 срещу 17 юли – денят на света Марина.

Някои от вярващите идват на това място десетилетия наред, учебени, че лековите е дори калта. Докато чакат на дългата опашка, разказват истории за изцелени от водата хора и легендата за светицата, която се опитвала да избяга от турците, но не успяла и на това място. От нейните сълзи е бликнала лековитата вода.

Хората се събират край аязмото от предната вечер, за да видят как водата се подновява всяка година на 17 юли, а след това престава да тече. И палят свещи пред иконата на светицата, която от няколко години краси аязмото. Иконата е рисувана от свещеника на Кесарево Николай. Всяка година на 17 юли той я изнасят там, след това я прибира и остава само петметровият обелиск – и той поставен в знак на почит към светицата.

Най-известната история, която хората повтарят от уста на уста е тази за беден мъж, който довел сляпото си дете. Оставил го да чака под едно дърво и тръгнал да прибира овцете си. Като се върнал, детето било цялото в кал и крещяло на баща си, че е прогледнало. Така хората разбрали, че на този ден калта от извора е изцелителна.

Днес Българската православна църква почита паметта на света Марина, която била дъщеря на езическия жрец в Антиохия Писидийска (ІІІ в.). Баща й я възпитал в идолопоклонство, но господ Бог по Своята милост и дал да узнае истината и я призовал при Себе Си.

В това време римското правителство жестоко преследвало християните. Много от преследваните се криели по пустините и планините. А мнозина оставали в градовете и като вземали вид на просяци, стараели се да проповядват и разпространяват словото Божие.

От един такъв християнин 12-годишна Марина пръв път чула за Господа Иисуса Христа и сърцето и изпълнело от любов към него. Тя много желаела да получи св.крещение, но поради гонението не е имало нито в града, нито в околностите свещеник, който да може да извърши това тайнство. Марина се оставила на Бога и очаквала Неговата воля. А между това тя не се бояла открито да изповадва името на Господа, макар и да знаела, че може да бъде подложена на гонение.

Пръв неин гонител станал самиеят и баща. Той бил ревностен поклонник нидолите и когато узнал, че дъщеря му вярва в Христа, намразил я и започнал да се отнася с нея много жестоко.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s