С крила на ангел

angelНикога не сте виждали ангел ли? Не е възможно! Излезте навън и направете няколко крачки по тротоара пред дома или офиса ви. Пак ли не го видяхте?! Тогава отново се върнете на тротоара и проследете с поглед жената, която идва към вас, маневрирайки с такова усърдие цветната бебешка количка. В момента, в който ви подмине, насочете своя поглед (деликатно) към вътрешната страна на количката. Видяхте ли го сега? Ето това малко създание е 100-процентов ангел. Гарантирам ви! Даже вече имам и научно доказателство по темата.

Вие знаехте ли, че бебетата се раждат с 300 кости?! А знаете ли колко кости имат възрастните? 206! Точно така. Какво ще кажете сега? Бебетата имат 94 повече кости. А сега ще ме попитате и какво от това ли? Значи още не разбирате… Тези допълнителни кости им трябват за КРИЛАТА! Нали ангелите имат крила 🙂

Често чувам израза, че не можем да избираме родителите си! Абсолютно невярно твърдение! Бебетата сами избират кои да бъдат техните мама и татко. Познават ги по-добре, отколкото те самите себе си. И винаги идват, за да им помогнат – да се справят с някои техни недостатъци, да ги направят по-силни, да бъдат техни учители.

Звучи ви абсурдно ли? Колко от вас могат да казват НЕ и НЯМА. Аз често попадам в ситуации, когато се съгласявам да направя нещо против своите желания, просто от любезност, от добро възпитание или притисната от дадени обстоятелства. Колко грешно… Защото в крайна сметка наранявам и себе си, и хората отсреща. А децата са искрени и ни показват какъв е правилният начин на мислене и на действие.  Винаги да тръгваме от себе си.

Виждали ли сте деца да се карат за играчки и всяко да дърпа и да вика „МОЕТО!”. Ето така трябва да се отстояват собствените желания и плодовете на нашия труд – с всички сили и безкомпромисно. С викове, крясъци и, ако трябва, с непозволени средства. Защото в противен случай всеки започва да граби и в един момент се чувстваш като черупката на охльов, изоставена в пустошта, никому ненужна и безполезна.

Забелязвали ли сте как децата гледат лошо непознатите за тях хора. Мръщят им се и показват най-неприятните страни на своя характер. Все едно ги плашат. А какво правим ние големите? Стараем се да бъдем мили, добри и любезни, защото отново така са ни учили като малки. Тоест така погрешно са ни превъзпитавали, тези, които е трябвало да се учат от нас.

На колко много неща искат да ни научат малките ангелчета и от колко много болка искат да ни спасят. Само да можем да отворим сетивата си за техните послания. А колко жалко е, че с порастването крилата изчезват и ангелите се превръщат в обикновени хора с пълна амнезия от ангелското си съществуване.

Моника Христова

Вижте още:

52 мига с моето дете

Едно летище след празниците

Advertisements

3 thoughts on “С крила на ангел

  1. имам три+1 ангелчета у дома:)
    сега се питате защо е това „+1“ :):)

    ще ви кажа!

    защото това е майка им!

    за има да равновесие обаче трябва с нея да си сменяме от време на време ролите;)

    така е в живота!

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s