”Искаш ли да изживеем това между нас, както дойде, без очаквания?”

Love-CoupleПреди време един мъж ми каза: „Искаш ли да изживеем това, което има между нас, така както дойде, без очаквания?”. Аз исках, но все още не знаех какво е да се „пуснеш по течението”, да спреш да мислиш и емоцията да те води. Желанието да се предпазя от разочарования се оказа по-силно от желанието да изживея нещо „както дойде”, защото се страхувах от непредвидената и неочаквана болка. А във всички отношения има такава болка. Появява се най-малкото от различията, които понякога излизат на преден план  и предизвикателството да се търси среден път между желанията на единия и желанията на другия.

Но ако знаеш, че не е страшно да те заболи от време на време от „разминаванията”, ако не се пазиш постоянно от болката, ще се оставиш да изживееш нещата спонтанно, а не нащрек.

За едно нещо се убеждавам все повече – че трябва да си слушаме вътрешното усещане за този, който ни вълнува. Много е фино понякога. Минава за секунди през ума. Често го пренебрегваме заради някакви уж по-разумни доводи, по-логични на пръв поглед. Но на някакво много дълбоко, сетивно ниво в нас има мъдрост много по-висша от мислите, които обикновено се въртят в главата ни. Ако това вътрешно усещане ни тласка към този човек, може да се оставим на течението и да видим какво ще се случи… с готовност да платим цената на определени разочарования за нещото, което има силата да вдъхновява в живота – опознаването на два нови свята – този на другия човек и новото, което можем да научим за самите себе си в допирната си точка с човека, когото харесваме.

Kолкото повече се убедим чрез собствения си опит, че болката не е страшна, че сърцето има уникалната способност да се самоизцелява и дори да заяква, толкова по-лесно ще ни бъде да очакваме болката без страх. Ще можем да се оставим на момента, на страстта и на хубавата емоция – да ги изживяваме докрай с всяка клетка на тялото.

Сещам се за една приказка, в която един човек искал да посети старинен замък, който бил туристическа атракция в някаква далечна страна. Нямало вход, ако успееш да минеш през коридорите на замъка за определено време с лъжица пълна с пясък, без да разсипеш и грам от него. Ако не върнеш същия грамаж пясък – плащаш такса за посещението. Човекът толкова се старал да не загуби и песъчинка, че нищо не видял от замъка. Посетил го без да го „преживее”. Единственото, което си спомнял от замъка била лъжицата с пясък и старанието да не я разсипе. Изводът от приказката беше, че много хора така минават и през живота си – толкова се стараят да не платят никаква цена, че в крайна сметка, пропускат да го изживеят, да научат нещо, да го опознаят и усетят…

А кога е време да сложим край на една връзка? Може би пак е добре да се вслушаме в интуицията си. Може известно време да нямаме яснота, но решението в едната или в другата посока ще изкристализира, когато сърцето усети дали болката, която изпитваме, е неизбежната цена за съприкосновението с различен от нас човек или е знак за изчерпана от удоволствие и вдъхновение връзка.

„Всеки иска да остане в нещо, което му дава усещането за цел, предназначение и смисъл.” – отговорът на един мъж на въпроса за това какво определя една щастлива връзка.

Мария Димитрова

Advertisements

4 thoughts on “”Искаш ли да изживеем това между нас, както дойде, без очаквания?”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s